Разбрах...
Отдето мина, радости поръси.
При мен остави само тъмна болка.
Разбрах: любов не бива да се търси,
а да ти дойде – като дар от Бога.
Да тръгне някой и да те намери.
За тебе светове да преобърне.
Да отрече предишните химери...
Едва тогава обич да му върнеш.
Но късно е. От болката изстиват
кръвта, сърцето, даже сетивата.
И тръгват чувствата да си отиват –
приют да търсят нейде по земята.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
