ZAGORA (Диана Кънева)
410 485
15.05.2013 г., 8:57 ч.

Нощ 

  Поезия » Философска
536 0 5

 

                     

 

 

Някакво псе разговаря със мрака

и се дави от дългата си тирада.

Като петно от мастило в ученическа тетрадка

нощта се разлива.

Всеки се суети по своята орбита,

чиято природа е да ражда

точки на пресичане.

Мисълта ми е стръв на рибарска кука

и дебна с нея неуловимите мигове.

Наивността е привилегия.

 Чухал извива  брачна песен

и разбужда задрямали любови.

А черната дупка на тъмнината 

е мелница за  лъчите на изкуствените слънца,

тревогите и страховете,

лъжите и предателствата

и ме примамва да скоча в нея.

Но аз  се вслушвам

в глъхнещия глас на миналото,

 в обещаващия глас на бъдещето.

И съм разсъблякла душата си гола,

а тя чертае над мен лунното си каре.

Тоя миг е оглозган от живота,

но той е погълнал живот, за да живее.

Космосът около мене пее.

 Пригласям с безбройни  гласове

и търся някъде из себе си блажената Ева,

за да  вкуся от  ябълката.

Дали ще имам време да я открия?!

 

 

© Диана Кънева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??