Нощ
Някакво псе разговаря със мрака
и се дави от дългата си тирада.
Като петно от мастило в ученическа тетрадка
нощта се разлива.
Всеки се суети по своята орбита,
чиято природа е да ражда
точки на пресичане.
Мисълта ми е стръв на рибарска кука
и дебна с нея неуловимите мигове.
Наивността е привилегия.
Чухал извива брачна песен
и разбужда задрямали любови.
А черната дупка на тъмнината
е мелница за лъчите на изкуствените слънца,
тревогите и страховете,
лъжите и предателствата
и ме примамва да скоча в нея.
Но аз се вслушвам
в глъхнещия глас на миналото,
в обещаващия глас на бъдещето.
И съм разсъблякла душата си гола,
а тя чертае над мен лунното си каре.
Тоя миг е оглозган от живота,
но той е погълнал живот, за да живее.
Космосът около мене пее.
Пригласям с безбройни гласове
и търся някъде из себе си блажената Ева,
за да вкуся от ябълката.
Дали ще имам време да я открия?!
© Диана Кънева All rights reserved.
