28.01.2016 г., 13:30

Нощ и ден

480 0 7

Нощта приспа Деня.

Под облак бял постави му омайно биле

в тръпнещи обятия го приласка

и шепнеше му думи златокрили

 

Събуди се на Утрото в отмала

Нощта прегръщала го отлетя

но билката любовна при него си остана

и скритото желание да дойде Вечерта

 

Януари 2015

Варна,Гавраил

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сеси,благодаря за коментара.С малкото думи много си казала.Желая ти хубав съботен ден!
  • Омайно и красиво!
  • Белла,
    коя си ти и кой съм аз
    разумът загубих в този час.
    Е,намерих си бИлята
    щом напипах нещо в мрака.
    Където пипнех...все жена
    и край...загубих си ума.
    БрЯх...ами сега?

    Цвети,знам че си искрена.Много си добронамерена.Радвам се на твоето присъствие.

    Младене,ти имаш способността да виждаш невидимото за другите.Много си точен и аналитичен в коментарите си и аз с удоволствие ги чета.Желая ти спокойни почивни дни!
  • Ех, че е хубаво!!! Браво!!!
  • Постигнал си с помощта на рядко удачна комбинация от думи, дошла по вдъхновение, неописуемо естетическо въздействие, Гавраиле! Бих казал, че това е феерико-философска лирика. 5-звезден поздрав от мен!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...