Как мечтая да те приютя!
От толкова отдавна го желая,
а ти да не потърсиш оправдание
в това, че още малко ме обичаш...!
И твоите очи като бадеми
да се разпукнат , за да се търкулне
сълзата на едно доверие.
Аз да разбера,узряло е с доверието твойто лекомислие
и просто да го приютя при моето.
Да се случи най-желаното.
в черупката на кестена да скрием
звъна на две неопитни целувки,
страха на две неопитни прегръдки
и в тъмното зад нас да го захвърлим....
В тази нощ, измислена за тебе!
© Василка Ябанджиева Всички права запазени