В тишината на нощта се чува всичко, особено когато не можеш да заспиш.
И аз чувам:
Леглото проскърцва когато тя се обръща в съня си;
Часовникът тиктака;
Компресорът на хладилника се включва и леко жужи;
Навън подухва, и вятърът свисти, но е на пориви и после пак е тихо;
Някой ходи по покрива.
Сигурно пак е оня жълтият котарак, който наскоро се появи;
В далечината се чуват гларуси и  пригласят весело - тъжно като хор на пияни рибари;
Всичко е толкова на място, не знам как да го кажа, но да речем - като в стих.
Когато всичко ти говори няма какво друго да правиш освен да слушаш.
Така е когато не можеш да заспиш.
После тя се обръща и вече не съм сам.
Магията вече я няма, защото за нея е нужна самота.
Часовникът пак тиктака, хладилникът жужи, жълтият котарак започва нещо да мяучи, сякаш се жалва и разказва на някого своите котешки приключения.
Става ми смешно и разбирам: 

Светът е различен когато сте двама.