Но́щем в Пустинята...

„Пустиня“ е и нещо друго

освен самотен необят!...

А вятърът е със заслуга

за този фантастичен свят!...

Тя просто на море прилича,

но в нея кораб не бразди́ –

и само вятър волен тича,

и ди́пли в пясъка вълни...

Тук залезите са прекрасни,

редят легенди всеки ден:

– и предвещават луди страсти,

дори в живот обикновен...

По древни пътища, все о́ще

вървят кервани в пустошта́,

те за почивка спират но́щем,

но е безсънна любовта...

И между дюните прибягват

плашливи сенки във нощта –

със страст на пясъка полягат

там в своя дял от Вечността!...

Възможно е край тях да мине

самотна в пясъка змия́ –

самата част е от Пустинята

и от планетата Земя...

Но тя като онази, Другата,

ще им открие Любовта,

която грабва както бурята

от вятър див извил в нощта..

Пустинята си има своя

неразбираема душа́ –

и тя разкрива се в покоя

загадъчен обзел нощта...

Но мъдростта ѝ е космична –

Животът тук да устрои́...

А неочаквано лирична

от звездното небе струи́

И стига да си бил достатъчно,

и сам в Пустинята живял –

разбираш знаците загадъчни

от всеки древен ритуал!...

... Пророци раждала Пустинята

в далечни тъмни векове́

и не една била́ издигната

религия от Богове́...*

Пустинята прекрасно помни,

във пясъчните си зрънца́ –

божествените фараони

с мумифицирани сърца́...

... Зашеметяващи и древни

са Пирамидите с финес,

като загадки извънземни –

не разрешими и до днес...

И Фараоните, и Сфинкса,

и цялата незнайна гмеж,

вградени тук са в Обелиска –

на всечовешкият копнеж...

... Отдавна хората ги няма

тук от ония времена́...

Пустинята?... И тя промяна

търпи, но само през деня...

А но́щем всичко се завръща:

– пълзи́ онази зми́я пак

и пак страста е вездесъща

зад дюните, и дава знак...

 *    *    *    *    *    *    *    

... А някога в една Пустиня

и аз като номад живях –

и даже с вятърът роднина

безумно в пясъците бях...

И помня лагерният огън,

и гледах с другите и аз –

как хубавица босонога

въртеше таз в красив екстаз...

А щом пък огънят загасна

и всички легнаха да спят –

настъпи пауза опасна

във нейният затворен свят.

Но колебанието кратко

зад дюните ни озова́...

И тръпнеха в нощта стократно

възбудените сетива́...

А може би като знамение

и препълзяла Вечността –

змия́та беше там със мнение

за рисковете на страстта...

... Днес знам, че Огънят догаря

дори умират и звезди:

– и младостта ни не повтаря,

а не оставя и следи́...

26.06.2020. Едно време в Пустинята

*много световни религии са създадени в

Пустините