Нощен дъжд

Bardejov (Янко)
142 94

1.01.2011 г., 22:53 ч.

Поезия » Философска

977 0 3

Сребърна дъга изрязва

във реката светлина.

В тетивата ù вплетена,

над града ни бди луна.

Глъхнат улиците слепи,

неми, къщите стърчат.

С облак във магичен шепот

прелюбодейства и дъждът.

В плочите на тротоара -

облакът, стените, аз.

Долу кипва жълта вада -

чуй немирния ù глас!

Исках да презря безкрая,

вдъхна ли поне веднъж:

От вятъра на свободата,

от нощния проливен дъжд?

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.