Нощен дъжд
Сребърна дъга изрязва
във реката светлина.
В тетивата ù вплетена,
над града ни бди луна.
Глъхнат улиците слепи,
неми, къщите стърчат.
С облак във магичен шепот
прелюбодейства и дъждът.
В плочите на тротоара -
облакът, стените, аз.
Долу кипва жълта вада -
чуй немирния ù глас!
Исках да презря безкрая,
вдъхна ли поне веднъж:
От вятъра на свободата,
от нощния проливен дъжд?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Янко Всички права запазени
