Сребърна дъга изрязва
във реката светлина.
В тетивата ù вплетена,
над града ни бди луна.
Глъхнат улиците слепи,
неми, къщите стърчат.
С облак във магичен шепот
прелюбодейства и дъждът.
В плочите на тротоара -
облакът, стените, аз.
Долу кипва жълта вада -
чуй немирния ù глас!
Исках да презря безкрая,
вдъхна ли поне веднъж:
От вятъра на свободата,
от нощния проливен дъжд?
© Янко All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
