25.02.2008 г., 1:14

Нощен миг на прилепа

1.3K 0 13

Светът се завъртя обратно

в космическата тъмнина.

И някак звездно се залюшка

остатък жълта светлина.

Космичен транс на кръстопътя

между незнайните посоки.

"Да бъда или да не бъда?..."

В безмислието на живота.

И в синьочерната безплътност

на къс безмерна слепота

пътуването се превърна

в очакване...

в безкрайността.

Светът се върна примирено

в обратния си тих покой.

В очите му се сви небето -

на прилепа.

След луд запой.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...