Feb 25, 2008, 1:14 AM

Нощен миг на прилепа

  Poetry » Other
1.3K 0 13

Светът се завъртя обратно

в космическата тъмнина.

И някак звездно се залюшка

остатък жълта светлина.

Космичен транс на кръстопътя

между незнайните посоки.

"Да бъда или да не бъда?..."

В безмислието на живота.

И в синьочерната безплътност

на къс безмерна слепота

пътуването се превърна

в очакване...

в безкрайността.

Светът се върна примирено

в обратния си тих покой.

В очите му се сви небето -

на прилепа.

След луд запой.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...