severianin (Валентин Чернев)
417 677
24.05.2013 г., 13:46 ч.

Нощен риболов 

  Поезия
1620 0 4

 

 

НОЩЕН РИБОЛОВ

 

 

Жарта на залеза изстива в полуздрача

сред билковата пазва на полето,

припада нощ и въздухът прозрачен

гъстее в сенките на старите дървета;

 

приижда Дунав, губи граници водата,

могъщо хлад и тишина текат надолу,

мираж неясен е в нощта брегът оттатък,

седефен плясък буди тъмните подмоли.

 

Играе рибата. Като око червено

огнец от гнили клони мътно свети –

светулка в шепите на нощната вселена,

изгубена в безкрая на полето.

 

И пак безмълвие, дълбоко като бездна;

тежи във вените кръвта-олово –

русалска нощ, безлунна и беззвездна,

изпляска птица, отзове се сова...

 

Но изпълзял до мен от дъното на мрака,

неясен звук доплува в тъмното и гасне –

не е ветрец, не е водата долу... Сякаш

нощта разказва приказка прекрасна.

 

Заспивам ли, дали съм буден още,

дали е сън това, което чувам?

Един рибар разказваше, че нощем

– в такава нощ – русалките изплуват...

 

Като строшена обеца високо горе

луната своя тесен сърп люлее –

не може с мрака младата луна да спори

и златната ù жар безмълвно тлее,

 

но блясва меко в лунния светлик неверен

извивка сребърна и люспест огън пали.

Дали е рибешкият цар или от мрака черен

русалки дунавски изплуват за русалии?

 

На границата на съня и тъмнината

нощта ми шепне, сред стеблата на върбите

танцуват сенки, приказни коси размятали,

и кръв-олово в мъжки вени скита.

 

И слиза утрото, и Дунава сребрее,

денят пристъпва, гасне огънят в червено.

Не пляска риба в мрежата, но греят в нея

две люспи от опашка на сирена.

 

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??