25.01.2022 г., 11:10 ч.

Нощен сенокос 

  Поезия » Друга
908 12 27
Може би си там, сред звездите,
запретнал ръкави за сенокос.
С развята от вятъра риза,
тревата пада при всеки откос.
После чистиш морното чело
и ме поглеждаш с топли очи.
Прашният път ни води към село
и мъдро ме учиш, както преди.
Не се плаши, да разпериш криле!
Не е трудно, леко да полетиш!
Влагай във всичко душа и сърце,
щом е с любов, добро ще градиш! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

  1368  13 
Предложения
: ??:??