Нощен сенокос
Може би си там, сред звездите,
запретнал ръкави за сенокос.
С развята от вятъра риза,
тревата пада при всеки откос.
После чистиш морното чело
и ме поглеждаш с топли очи.
Прашният път ни води към село
и мъдро ме учиш, както преди.
Не се плаши, да разпериш криле!
Не е трудно, леко да полетиш!
Влагай във всичко душа и сърце,
щом е с любов, добро ще градиш!
Не се отказвай, а високо лети!
Не се страхувай, ако пропадаш,
до теб съм, душата ми те крепи
и ръцете ти, които протягаш!
Чувам косата. Пори звездите,
а е вечер, не е сенокос…
Две сълзи се спряха в очите…
татко бе дошъл при мен тази нощ…
29.12.2019
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
