Нощна приказка
Върви си. Късно стана вече.
Сърцето ми - отворени врата,
е свикнало с това да си далече.
Не ме мисли, добре съм и така.
Очите ми, безбрежни океани,
ще търсят брод, да минеш ти през тях.
Но брод не ще намерят. Само тайни,
погубили без време моя смях.
Върви си, скъпи. Късно стана вече.
По устните нестихнали слова
останали са. В думи неизречени ...