Нощна приказка
Нощна приказка
Върви си. Късно стана вече.
Сърцето ми - отворени врата,
е свикнало с това да си далече.
Не ме мисли, добре съм и така.
Очите ми, безбрежни океани,
ще търсят брод, да минеш ти през тях.
Но брод не ще намерят. Само тайни,
погубили без време моя смях.
Върви си, скъпи. Късно стана вече.
По устните нестихнали слова
останали са. В думи неизречени
ще се превърнат тихо през нощта.
Последната ни нощ не ще забравя…
Ударих ти шамар, но осъзнах,
че просто грешката поредна правя -
да те обичам никога не спрях.
Навън е тъмно. Време за раздяла.
Часовникът отдавна е заспал…
Кралицата във рокля снежнобяла
прощава се със своя нощен крал…
© Яна All rights reserved.
