Събрах светулчици безброй в очите,
затрепкаха с фенери в тъмнината.
Напълних чантата си със мечтите
и тръгнах да потърся светлината.
От залез кадифен си шал наметнах,
облякох рокля с точки от роса,
във огледало лунно се огледах
и с облаче напудрих си носа.
Звезда откъснах, вместо фиба
забодох я в косите за разкош.
Знам, някой чака свойта прима,
да подари и светла обич тази нощ.
© Жанет Велкова Всички права запазени