Събрах светулчици безброй в очите,
затрепкаха с фенери в тъмнината.
Напълних чантата си със мечтите
и тръгнах да потърся светлината.
От залез кадифен си шал наметнах,
облякох рокля с точки от роса,
във огледало лунно се огледах
и с облаче напудрих си носа.
Звезда откъснах, вместо фиба
забодох я в косите за разкош.
Знам, някой чака свойта прима,
да подари и светла обич тази нощ.
© Жанет Велкова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
здравей