Долитат, като нощни пеперуди -
след залеза тревожните ми мисли.
Надежди, еуфория, заблуди,
задъхани фантазии - сребристи.
Изчезват - тъмнината ги прокуди.
А споменът от вчера е торнадо,
погълнало внезапно младостта ми.
По здрач, като в старинно огледало,
оглеждат се моменти в паметта ми.
И болката - усмихва се злорадо.
Къде избяга пролетният вятър,
понесъл аромат на цвят в безкрая
и онова усмихнато момиче,
което с радостта по пътя тича,
къде е - не намери ли приятел?
Но с утрото... ще дойде светлината
и огън там, над хълма, ще запали.
Ще бяга по пътеката тъгата,
усмихнат ден ще носи изненади
и щастие ще стъпва по росата.
Джина Дундова
© Djina Dundova-Pancheva Всички права запазени