НОЩНИ ВЛАКОВЕ (съвместна творба с Христо Костов (Романтик))
Нощни влакове
Мъж: В такава глуха звездна вечер,
нощта е мащеха неумолима,
ненабраните до днес цветя ти нося,
но тя от мене те отнима.
Усещам, че съм влюбен още,
ала не искам с тях любов да прося.
Натрапчиво-горчива е раздялата,
но спомена в сърцето си ще нося.
На пустия перон билет оставих
и сърцето си във слънце, и във дъжд.
Там, в последния вагон молба отправих:
- Недей затваря! Моля те, задръж!
Жена:В такава тиха, звездна вечер,
сама във спомените свои,
чакам те на пейката изгнила, прашна,
да повярваш в любовта ни някогашна.
Видях те плахо да пристъпваш,
с цветя в ръце, с любов гореща.
В очите ти видях молбата.
Уви, това е неизбежно.
Нощта е вече във прегръдка хладна,
студена в свойта странна красота,
раздялата - неистинно измамна,
затваря и последната врата.
Мъж:В такава тиха, звездна вечер
влажни са звездите във небето.
Единствено верни на тая светла утопия-
остават стъпките недоизтрити
от бледите ни прашни копия.
И когато всичко в обич разцъфтява,
подарявам ти таз дъхава лилия,
символ на мойта любов,
символ на всички усилия.
Самотни с теб сме на перона,
за нас последната звезда се ражда,
окован стоя и не помръдвам, а
в гърлото изгаря жажда.
Оставам сам с копнежите сърдечни,
ти тръгваш за места неистинно далечни.
Нашепващо изричам думите изстрадани,
надеждата ме чака, седнала в купето,
едничък жест, едничък повик,
отново ще изпълни със щастие сърцето!
П.С.: Христо, за мен беше истинско удоволствие да работим заедно! :)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милица Игнатова Всички права запазени
