Нощно капричио...

Звездите, Космосът, Безкраят,

държа във моите ръце

и не от студ трепери, зная,

до мене твоето телце...

В нощта, като в красива притча,

желая да ти подаря –

една Надежда, още ничия,

от краят на една игра!...

И нека споделим оная -

обезумяла тишина,

до днес в душата ми вилняла,

в Очакването на Жена...

... И с ласкава ръка по Млечния

път, искам да те поведа́

към Оня огън, дето вечно

за теб поддържам  у дома́...

Едно време в Сахара