Нощно капричио...
Нощно капричио...
Звездите, Космосът, Безкраят,
държа във моите ръце
и не от студ трепери, зная,
до мене твоето телце...
В нощта, като в красива притча,
желая да ти подаря –
една Надежда, още ничия,
от краят на една игра!...
И нека споделим оная -
обезумяла тишина,
до днес в душата ми вилняла,
в Очакването на Жена...
... И с ласкава ръка по Млечния
път, искам да те поведа́
към Оня огън, дето вечно
за теб поддържам у дома́...
Едно време в Сахара
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
