May 24, 2020, 8:50 PM

Нощно капричио...

  Poetry » Love
562 0 1

 

Нощно капричио...

 

Звездите, Космосът, Безкраят,

държа във моите ръце

и не от студ трепери, зная,

до мене твоето телце...

 

В нощта, като в красива притча,

желая да ти подаря

една Надежда, още ничия,

от краят на една игра!...

 

И нека споделим оная -

обезумяла тишина,

до днес в душата ми вилняла,

в Очакването на Жена...

 

... И с ласкава ръка по Млечния

път, искам да те поведа́

към Оня огън, дето вечно

за теб поддържам  у дома́...

 

Едно време в Сахара

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...