Нощта над сърцата ще бди,
грее от лунните звезди.
Ще зее, като пропаст в нашите души,
волна, като птица ще отлети.
Ще слеем горящи тела,
дъхът ни ще влуди страстта.
Ще изпита удоволствие от любовта,
в нощта покрита от цветя.
Жизнена в нощта омайна,
гласът ще грабва своята премяна.
Нощта вдъхваща прозрение,
аз и ти в това навечерие.
Красота ще препуска в нощта,
повей ще разпръсква души.
Нощта ще вдъхва своята благодат,
под лунната завеса на обичта.
© Димитрина Владимирова Всички права запазени