Mar 26, 2017, 7:30 PM

Нощта

  Poetry » Love
518 1 9

Нощта над сърцата ще бди,
грее от лунните звезди.
Ще зее, като пропаст в нашите души,
волна, като птица ще отлети.

Ще слеем горящи тела,
дъхът ни ще влуди страстта.
Ще изпита удоволствие от любовта,
в нощта покрита от цветя.

Жизнена в нощта омайна,
гласът ще грабва своята премяна.
Нощта вдъхваща прозрение,
аз и ти в това навечерие.

Красота ще препуска в нощта,
повей ще разпръсква души.
Нощта ще вдъхва своята благодат,
под лунната завеса на обичта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрина Владимирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...