Нощта догаря... Утрото белее...
1.3K
1
12
Нощта догаря...
Утрото белее...
Душата ми се връща уморена
в плътта, която през деня линее
в една побъркана от страх вселена.
В която всичко е опорочено
и все по-тъжни вечер новините.
Където всичко става със "зелено",
а лошите се водят "най-добрите"...
В която грозните стрелби не стихват
и дните носят знака на разруха...
Където хората с очи не се усмихват,
а мисълта им е инертно-куха...
А моята душа е тъй ранима,
затуй дълбоко денем я приспивам.
... Ще я събудя, ако утре сутрин има
и ако още сили за надежда имам...
2007 г.
Утрото белее...
Душата ми се връща уморена
в плътта, която през деня линее
в една побъркана от страх вселена.
В която всичко е опорочено
и все по-тъжни вечер новините.
Където всичко става със "зелено",
а лошите се водят "най-добрите"...
В която грозните стрелби не стихват
и дните носят знака на разруха...
Където хората с очи не се усмихват,
а мисълта им е инертно-куха...
А моята душа е тъй ранима,
затуй дълбоко денем я приспивам.
... Ще я събудя, ако утре сутрин има
и ако още сили за надежда имам...
2007 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Василева Всички права запазени
