20.07.2007 г., 14:25 ч.

Нощта догаря... Утрото белее... 

  Поезия
828 1 12
Нощта догаря...
                            Утрото белее...
Душата ми се връща уморена 
в плътта, която през деня линее
в една побъркана от страх вселена.

В която всичко е опорочено
и все по-тъжни вечер новините.
Където всичко става със "зелено",
а лошите се водят "най-добрите"...

В която грозните стрелби не стихват 
и дните носят знака на разруха...
Където хората с очи не се усмихват,
а мисълта им е инертно-куха...

А моята душа е тъй ранима,
затуй дълбоко денем я приспивам.
... Ще я събудя, ако утре сутрин има 
и ако още сили за надежда имам...


2007 г.
 

© Магдалена Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??