Jul 20, 2007, 2:25 PM

Нощта догаря... Утрото белее... 

  Poetry
833 1 12
Нощта догаря...
                            Утрото белее...
Душата ми се връща уморена 
в плътта, която през деня линее
в една побъркана от страх вселена.

В която всичко е опорочено
и все по-тъжни вечер новините.
Където всичко става със "зелено",
а лошите се водят "най-добрите"...

В която грозните стрелби не стихват 
и дните носят знака на разруха...
Където хората с очи не се усмихват,
а мисълта им е инертно-куха...

А моята душа е тъй ранима,
затуй дълбоко денем я приспивам.
... Ще я събудя, ако утре сутрин има 
и ако още сили за надежда имам...


2007 г.
 

© Магдалена Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??