Нощта е млада
Звездите зреят вън. Нощта е млада.
Мирише на разцъфнали надежди.
Сглобяват жаби-грации естрада,
а паяците сплитат фина прежда.
Там, в бързеите на реката, мрени
се стрелкат като сребърни куршуми.
Примигват въгленчета нажежени
сред храсталаци и сред пусти друми.
Просветва керосинов пламък,
обгърнат в ореол от чисто злато.
Мирише на обор и мокра слама,
на гниещи шишарки. И на лято.
Излайва куче. А пък хор чакàли
в отговор със вой се разбунтуват.
Нощта будува. Всичките ѝ твари
на тайнствения си език общуват.
Звездите зреят вън. А тиха горест
в сърцето ми подслон един намира.
Пиянство ли да бе? Или пък болест?
Та разлюля над моя свят всемира.
Подхвана звучна песен млад щурец.
Сънят ми скита в нощната прохлада,
и чезне с тихи стъпки на беглец.
Звездите зреят вън. Нощта е млада.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jane Doe Всички права запазени
