Нощта е особено време
Свечерява се. Залез прегръща
нежно, с кротък лъч, облака дремещ.
Още час и нощта се завръща,
а нощта е особено време.
Пелерината черна на мрака
обещава уютна забрава
на това, за което сме плакали
и което далеч сме оставили.
През нощта сетивата са будни
и изострени. Маските падат
и не е нито страшно, ни трудно
да отвориш вратите на ада,
приютил се в душата бездънна -
непоканен, нечакан, убиващ...
По-различно е всичко на тъмно,
по-свободно сърца се разкриват.
Тя е нощ - господарка на чувства,
на желания, спомени скрити.
Няма никаква нужда от лустрото
и от фалша безличен на дните.
А излишните пластове свличат се -
дрехи, норми, учтиви порядки,
чак до голо, до вик за обичане,
голотата направил ни сладка.
Тъмнината е бряг и убежище.
Под воали, ефирно мастилени,
се усмихват невинно копнежите
на мечтите по ласката свилена.
А когато в покоя разтворим се
и магьосникът-сън ни превземе,
звезден шепот в небето напомня ни,
че нощта е особено време.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
