Нощта е сребърна чинчила
На пресекулки дреме вечерта-същинска котка.
Ревниво пази гълъби сдобили се с покой.
В просъница протяга неспокойно лапки,
да улови подръзналите светли струйки
направили завой...
От изток се задава светлооката.
Онази голата със спуснати коси,
в които вятъра обича да валсува.
Нощта от опит знае, че може още да поспи,
преди онази денница да запалува,
преди в извивката на шията й
хоризонтът да се подслони...
Нощта е щедра котка и сънува
звучен смях плиснал се по двете й страни.
Сънува рози пламнали в лехи,
сънува че владее френски. Не, латински,
че някой глобусът държи...
Нощта е сребърна чинчила
жадна за канелен чай.
И като една същинска мъдра котка,
преди надменната да затанцува,
ще се прилуни за кратко
в котешкия рай.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Снежана Стамова Всички права запазени
