На пресекулки дреме вечерта-същинска котка.
Ревниво пази гълъби сдобили се с покой.
В просъница протяга неспокойно лапки,
да улови подръзналите светли струйки
направили завой...
От изток се задава светлооката.
Онази голата със спуснати коси,
в които вятъра обича да валсува.
Нощта от опит знае, че може още да поспи,
преди онази денница да запалува,
преди в извивката на шията й
хоризонтът да се подслони... ...