Нощта е тъмна.
Навсякъде окъпано е в мрак.
От мрака лъха струя нежност.
Тъй ласкава и мека е и тъмната трева.
И тъмните кори на дървесата, пропити с топлина
и мъх,
остъргват кожата ми..допра ли се до тях във тъмнината
Вибрация и звук,
наслада горска.
Вибрация и звук,
ритмичен тътен подет от цялата гора,
във тъмнината.
Ритмичен удар, повдигащ рохкавата пръст,
разпръсната от стъпките на танца..
И в кръг, белязани са само стражите дървесни
в оранжеви отенъци.
И сенките танцуващи край огъня
Очите им изгарящо блестят,
Ръцете им достигат небесата
Покланят се във вихъра и после във екстаз,
молитвено издигат си сърцата.
© Гергана Димитрова Всички права запазени