Нощта и грешниците
Нощта, самотницата черна,
разгърна свойта пелерина
и в мрак покри душата бедна,
смразяващ хлад от там премина.
На всички грешници вината
в сърцата страдащи събужда,
нощта сестра е на тъгата,
а нея утрото прокужда.
Нощта, самотницата черна,
обгърна ме и си замина...
Пред себе си дали съм верна???
Що болката ми не отмина???
разгърна свойта пелерина
и в мрак покри душата бедна,
смразяващ хлад от там премина.
На всички грешници вината
в сърцата страдащи събужда,
нощта сестра е на тъгата,
а нея утрото прокужда.
Нощта, самотницата черна,
обгърна ме и си замина...
Пред себе си дали съм верна???
Що болката ми не отмина???
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Касабова Всички права запазени
