Нощта, самотницата черна,
разгърна свойта пелерина
и в мрак покри душата бедна,
смразяващ хлад от там премина.
На всички грешници вината
в сърцата страдащи събужда,
нощта сестра е на тъгата,
а нея утрото прокужда.
Нощта, самотницата черна,
обгърна ме и си замина...
Пред себе си дали съм верна???
Що болката ми не отмина???
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up