31.10.2021 г., 19:02

Нощта на Самхейн

1K 3 12

Гори свещта. Часът е полунощ.
Отключва се порталът към смъртта
и втурват се оттам събрали мощ
вампири, некромани, зомбита.

Луната е червена като кръв.
Призрачни сенки, на нощта във плен,
пълзят и търсят да надушат стръв.
Вилнеят духовете на Самхейн.

О, бедни, изоставени души!
И вий били сте нявга в този свят,
и сте обичали, но всичко се руши,
и той за вас е вече непознат.

Магична, силна връзка ви държи
и ви приканва във уречен час,
в света на живите, изпълнен със лъжи,
да проговорите с гробовен глас.

Да им припомните какво ги чака,
животът и смъртта са във дублаж,
щастливите си дни да не отлагат
и да живеят смело и с кураж.

 

П.С. Опитах да има хорър привкус, но позитивизмът надделя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • 😀Извинена си!
  • Благословен Сауин! (с малко закъснение, бях заета с ритуалите). 🎃🖤
  • Благодаря, Деа!
  • С Акеми - весело
  • Ивайло, благодаря ти за коментара! Този стих е по- скоро забавна загачка, отколкото сериозен отзвук на хелоуин братството. Докато го писах, гледах анимация с хелоуински герои. Не харесвам черногледството, пълна съм с позитивизъм, затова и гробовните гласове звучат така при мен.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....