Oct 31, 2021, 7:02 PM

Нощта на Самхейн

1K 3 12

Гори свещта. Часът е полунощ.
Отключва се порталът към смъртта
и втурват се оттам събрали мощ
вампири, некромани, зомбита.

Луната е червена като кръв.
Призрачни сенки, на нощта във плен,
пълзят и търсят да надушат стръв.
Вилнеят духовете на Самхейн.

О, бедни, изоставени души!
И вий били сте нявга в този свят,
и сте обичали, но всичко се руши,
и той за вас е вече непознат.

Магична, силна връзка ви държи
и ви приканва във уречен час,
в света на живите, изпълнен със лъжи,
да проговорите с гробовен глас.

Да им припомните какво ги чака,
животът и смъртта са във дублаж,
щастливите си дни да не отлагат
и да живеят смело и с кураж.

 

П.С. Опитах да има хорър привкус, но позитивизмът надделя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Nina Sarieva All rights reserved.

Comments

Comments

  • 😀Извинена си!
  • Благословен Сауин! (с малко закъснение, бях заета с ритуалите). 🎃🖤
  • Благодаря, Деа!
  • С Акеми - весело
  • Ивайло, благодаря ти за коментара! Този стих е по- скоро забавна загачка, отколкото сериозен отзвук на хелоуин братството. Докато го писах, гледах анимация с хелоуински герои. Не харесвам черногледството, пълна съм с позитивизъм, затова и гробовните гласове звучат така при мен.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...