palenka (П Антонова)
458 17208
20.05.2020 г., 7:37 ч.

Нощта на спомена 

  Поезия » Любовна
508 2 6

Тротоарът спомена пази за нечии стъпки в нощта,
пази луната нечия усмивка, стопена в нощта,

вятърът пази  спомен за нечии непокорни коси,
спомен пазят звездите, стаени в две копнежни очи,

люлякът в себе си пази миг уханен на две сърца,
любовта погребали неродена в лудостта на страстта,

в един град, потънал в собствения си мрак,
един тротоар, от стъпки и спомени оглушал,

едно небе, от копнежни очи натежало,
и луна, от болка и скръб на конец отъняла,

Той завинаги спомена останал да чака,

a Тя завинаги си тръгнала... Разплакана...

© П Антонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви. Казват, че големите любови са останали такива в историята, защото не са били недоизживяни: Ромео и Жулиета, Пиер Абелар и Елоиз, аз добавям и Яворов и Мина.
    Копнежът е този, който дава сила на спомените, останал недоизживян? Може би...
  • Тъжно е, да, но без раздели, няма да има и нови срещи. Най-красивото остава в спомените.
  • Много тъжен финал...
    Поздравявам те.
  • Благодаря ви! 😘 💐 И е много, ама много тъжно, когато пътищата ни разделят...
  • Разплакани, красиви спомени...
  • Пепи Хареса ми!
Предложения
: ??:??