Нощта на спомена
Тротоарът спомена пази за нечии стъпки в нощта,
пази луната нечия усмивка, стопена в нощта,
вятърът пази спомен за нечии непокорни коси,
спомен пазят звездите, стаени в две копнежни очи,
люлякът в себе си пази миг уханен на две сърца,
любовта погребали неродена в лудостта на страстта,
в един град, потънал в собствения си мрак,
един тротоар, от стъпки и спомени оглушал,
едно небе, от копнежни очи натежало,
и луна, от болка и скръб на конец отъняла,
Той завинаги спомена останал да чака,
a Тя завинаги си тръгнала... Разплакана...
© П Антонова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Тъжно е, да, но без раздели, няма да има и нови срещи. Най-красивото остава в спомените.
-
Много тъжен финал...
Поздравявам те. -
Благодаря ви! 😘 💐 И е много, ама много тъжно, когато пътищата ни разделят...
-
Разплакани, красиви спомени...
-
Пепи
Хареса ми!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Копнежът е този, който дава сила на спомените, останал недоизживян? Може би...