Нощта на спомена
Тротоарът спомена пази за нечии стъпки в нощта,
пази луната нечия усмивка, стопена в нощта,
вятърът пази спомен за нечии непокорни коси,
спомен пазят звездите, стаени в две копнежни очи,
люлякът в себе си пази миг уханен на две сърца,
любовта погребали неродена в лудостта на страстта,
в един град, потънал в собствения си мрак,
един тротоар, от стъпки и спомени оглушал,
едно небе, от копнежни очи натежало,
и луна, от болка и скръб на конец отъняла,
Той завинаги спомена останал да чака,
a Тя завинаги си тръгнала... Разплакана...
© П Антонова All rights reserved.
