Нощта над лятото, квартално...
Залита
вятърът.
Нощта е млада.
Небето черно,
черно гледа.
Кварталните
момчета се майтапят,
защото топло им е
да са
заедно.
И август топъл е,
и лятото.
Говорихме ли вече за това?
Понякога е нужно
само малко...
Усмивките не слизат
от лицата.
Наоколо хлапетата
играят.
Наоколо е синьо лято –
звезди
над детствата сияят...
Но черна е нощта! -
Тя чака...
- Елате! Помощ!
Викайте линейка!
- Какво е станало?
- Елате!
Убих човек!
Убих го с камък! -
момчето плаче,
в кръв ръцете.
- Какво?! Защо?!
- Вървяхме с нея
и тогава...
Излезе онзи тип
от парка...
Заплаши ме със нож,
а нея...
със мръсните си лапи
рязко сграбчи!
Проклет мръсник,
но аз...
убих!
- Почакай малко!
Успокой се!
Кога се случи ?
- Преди малко.
- Къде?
- Наблизо... Моля ви,
елате!
- По дяволите – шепне старец.
Нощта се смее
над града.
На тъмната алея
в кръв,
лежи човек...
- Да, вярно – мъртъв е.
Обади ли се някой на ченгетата?
Нощта е черна,
Чуват се сирени.
- Момичето добре ли е,
младеж?
- Изплашена е...
Чака ме в кафето.
- Извикай я! – нарежда полицаят.
- Ще дойда с тебе – казва - Чакай малко!
Момчето плаче.
Тъмен е кварталът...
Залита
вятърът.
Нощта е стара.
Небето черно,
черно гледа.
Кварталните
момчета си допиват.
Допиват бирите си
във мълчание.
Наоколо хлапета
не играят –
прибрали са ги
майките
отдавна.
Наоколо е мръсно лято...
Звезди
над детства вече
няма...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени
