18.10.2012 г., 10:48

Нощта научих да залязва

989 0 0

Познавам тази посока,
не за първи път по нея вървя.
Знам и на къде води.
Знам точно кога ще се спра.

Компасът сочил я е вече.
Държала съм го трескаво в ръце.
Усещала съм полъха на мрачност,
от него вдишвала съм с пълни дробове.

Познавам себе си такава -
унила, романтична... слаба.
Потънала във стихове красиви,
сърцето авторите аплодира.

Пълзяла съм по този път.
И белези по коленете още имам.
Изкачвала съм се по стръмните скали
и съм се хвърляла през сивите мъгли.

И спомням си как после падах,
пресичайки дъждовни облаци и страх.
Косата ми цвета си сменяше
и всеки ден различна бях.

Вървяла съм го този път,
но как тогава не разбрах
къде да се огледам за разклона
към стария приличен свят.

По стъпките отъпкани от мен пълзя -
несигурна и силно виновата,
защото този път не съм сама -
след мене детските крачета трополят.

И този път аз нямам право
очите си в сълзи да затъмня.
Не мога и не искам да пропадам,
аз трябва да избягам от тази тъга

Изправям се и вдишвам със надежда.
На депресивни мисли няма да се дам!
По-силна ще съм и ще се сборя,
и огорчението си ще умъртвя без срам!

И ето - изгрева след миг ще видя,
какво като е още полунощ?
Ще продължавам чужди стихове да аплодирам,
но няма да пролазя... вече имам  стимул, мощ.

Разклона- като насън ще го открия,
ще го усети майчиното ми сърце.
И с вяра и усмивка ще разкрия
колко много радост има, пътища, надежди, нежни ветрове.

Нощта научих да залязва.
Посрещам новия различен ден,
защото днес успях да осъзная,
че две сърца живеят в моето сърце

И щом едното умори се
да бори думи и постъпки зли,
другото ще се усмихне
с най-невинните очи.

А те не заслужават лошо.
Не заслужават нито миг тъга.
Детенце раните ми излекува
и прави ме най-силна на света

Познавам тази посока.
Не за първи път по нея вървя.
Знам и накъде води...
този път другаде ще се спра!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...