Нощта си ляга сита
На път ли тръгвам
или път ти нося
по бродните усои
на сърцето…?!
Похърква утрото,
карирано и босо,
замръкнало наблизо
зад пердето.
Разбъбряли сме
сребърното синьо.
Опитва се да мами.
Полуздрач е.
Отиде пак на дъжд.
Остана вино.
Гушни небето
да не се разплаче,
а утре слънцето ще му омеси пита…
… През лунно сито
в жълтата забрадка
нощта преся надеждите
и ляга сита,
че път ни чака.
Тука сме за кратко.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
