На път ли тръгвам
или път ти нося
по бродните усои
на сърцето…?!
Похърква утрото,
карирано и босо,
замръкнало наблизо
зад пердето.
Разбъбряли сме
сребърното синьо.
Опитва се да мами.
Полуздрач е.
Отиде пак на дъжд.
Остана вино.
Гушни небето
да не се разплаче,
а утре слънцето ще му омеси пита…
… През лунно сито
в жълтата забрадка
нощта преся надеждите
и ляга сита,
че път ни чака.
Тука сме за кратко.
© Красимира Чакърова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
