Нощта със мен не свършва
Мълча ли с мен, когато не заплаках,
когато се присвих сама в дома си?
Не ще се върна. И не ми е жално -
застанах гола, само със греха си.
Във онзи сън, когато не заспивах,
не ме прегърна, длани не подаде.
Защо звъниш? Нощта със мен не свършва.
Не те виня. Така си бил създаден.
Да не долюбваш никога до края,
да се пестиш от страх, че няма утре.
Мълча ли с мен, когато аз те чаках?
Дори да знаех, че така ще свърши.
И в летен ден, издъхнал в черна жажда,
допи ли глътката, която ти оставих?
Или притури огън за подклада?
Не ме боля, когато те отпратих.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
