Нощта със мен не свършва
Мълча ли с мен, когато не заплаках,
когато се присвих сама в дома си?
Не ще се върна. И не ми е жално -
застанах гола, само със греха си.
Във онзи сън, когато не заспивах,
не ме прегърна, длани не подаде.
Защо звъниш? Нощта със мен не свършва.
Не те виня. Така си бил създаден.
Да не долюбваш никога до края,
да се пестиш от страх, че няма утре.
Мълча ли с мен, когато аз те чаках?
Дори да знаех, че така ще свърши.
И в летен ден, издъхнал в черна жажда,
допи ли глътката, която ти оставих?
Или притури огън за подклада?
Не ме боля, когато те отпратих.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Румяна, Ирина, благодаря ви! Не знам каква порода съм, но съм в мир със себе си и това ми харесва.
-
Хубава ти е поезията и това си е. Жените плачат, плачат много и за различни неща. И се превиват от болка, и от обида, и от любов. Но има една порода жени, на които всичко им отива. Защото нищо от тези болезнени състояния не отнема гордостта и достойнството им. Все такива си остават, жени. Не ревли.
Това виждам тук всеки път. И затова ми харесва. -
Тук виждам силата на една силна жена! Поздравления.
-
Гавраил, Стойчо, благодаря ви!
-
Трудно се преглъщат горчиви спомени...
-
Една разбита любов с много тъга и болка.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
