Нощта в прегръдката ни диша
Нощта в прегръдката ни диша
и аз съм в твойта лъчезарност,
в която любовта въздиша
с познатата ни благодарност.
Докосвам те внимателно с пръст -
в съня си трепваш - стенеш в плач,
а аз познавам тежкия ти кръст:
на болката ти станал съм палач!
Даде ми и страст, и ум, и воля,
за да си в брачната милувка,
а страха ти вещо ще измоля
с нежност, с любеща целувка.
Очите си отваряш - светлина:
простенваш в таз любовна среща,
отдавайки ми свойта добрина
с целувка на тела - гореща.
Целуващите се тела крещят -
Луната се усмихва и се чуди,
звездите срамежливичко трептят,
шептейки: "Сестрици, те са луди!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Рибаров Всички права запазени
