Нощта в прегръдката ни диша
и аз съм в твойта лъчезарност,
в която любовта въздиша
с познатата ни благодарност.
Докосвам те внимателно с пръст -
в съня си трепваш - стенеш в плач,
а аз познавам тежкия ти кръст:
на болката ти станал съм палач!
Даде ми и страст, и ум, и воля,
за да си в брачната милувка,
а страха ти вещо ще измоля
с нежност, с любеща целувка. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up