Носталгично
В старата къща, точно до парка,
(още въздишат пред нея липите)
бяха ни думите толкова малко,
че досега си навеждат очите.
Птици отчаяно кърпят небето,
грачи раздраното минало време.
Ти си на палци до другия петък,
аз съм бодливата топка от нерви.
Мерим на пръсти избраните примки,
във вратовете ни впили филизи.
Ето животът ми - купчина снимки,
твоят - по горното копче на риза.
Там, над липите и старата къща,
изгревът идва само по навик.
Няма ни алени в него и също,
няма ни в залеза, гаснещ в лилаво.
Старата къща, в дрезгави мисли,
сигурно помни ни - влюбени двама.
Някой напук по вратата е писал:
“В старата къща вече ни няма!”
Радост Даскалова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
