Носталгично
Със слънцето очите си отварям
и срещам погледа ти нежен,
и всеки ден си го повтарям,
че ти си моя сън копнежен.
Годините направили са чудо,
без теб не мога да живея,
не мисля аз за нищо друго,
живота си със тебе ще възпея.
Не е любов, а нещо друго,
по-силно е от обич даже,
приятелство, или пък навик,
един е Господ... той ще каже.
Косите побеляха неусетно
и нежни бръчици издайни,
а ти си тук, и си до мене
и помежду ни няма тайни.
и срещам погледа ти нежен,
и всеки ден си го повтарям,
че ти си моя сън копнежен.
Годините направили са чудо,
без теб не мога да живея,
не мисля аз за нищо друго,
живота си със тебе ще възпея.
Не е любов, а нещо друго,
по-силно е от обич даже,
приятелство, или пък навик,
един е Господ... той ще каже.
Косите побеляха неусетно
и нежни бръчици издайни,
а ти си тук, и си до мене
и помежду ни няма тайни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валка Всички права запазени
