Носталгично от съня
Носталгично от съня
Часът е три,
София спи,
а аз по Витошка
самотен се разхождам...
Дъждът вали,
градът мълчи,
това не пречи
спомените да обхождам...
Тази нощ
аз пак се връщам
в годините
на мойте младини,
когато заедно,
с другари верни,
обикаляхме
"Хавана" и "Рубин"...
Щастливи бяхме,
млади и красиви,
безгрижни,
че и влюбени дори...
живот чудесен
ние си живяхме,
изпълнен бе
със розови мечти...
Днес,
след двадесет години,
обгърнати
от своите съдби,
си спомняме
с носталгия за дните
на младостта
и нашите мечти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Добрев Всички права запазени
