Носталгия
Сред закътаните двори,
на градинския уют,
миналото ми говори,
на език отдавна чут.
Сещам топлината родна,
във дъха му скрита мек,
що със ласка благородна,
ме обхваща отдалек.
Километри се пренася,
за секунди мисълта,
и тъгата ми отнася,
със следите от солта.
И е щастие със мъка,
и тъга във радостта,
и посрещане с разлъка,
както и във любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рот Кив Всички права запазени
