НОСТАЛГИЯ
Печален, залеза съзирам
на тоя отминаващ ден,
и чак сега, уви, разбирам,
че моят свят е разрушен.
Днес няма гъски в пъстро ято
да излетят със крясък див
над малкото обрасло блато
с тръстики, във деня мъглив.
И няма пориви високи
да развълнуват мойта гръд,
ни мисли бурни и дълбоки, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация