НОСТАЛГИЯ
НОСТАЛГИЯ
Печален, залеза съзирам
на тоя отминаващ ден,
и чак сега, уви, разбирам,
че моят свят е разрушен.
Днес няма гъски в пъстро ято
да излетят със крясък див
над малкото обрасло блато
с тръстики, във деня мъглив.
И няма пориви високи
да развълнуват мойта гръд,
ни мисли бурни и дълбоки,
ни страшни пропасти, ни смърт.
Изтичат часовете сиви,
злокобно спуска се нощта,
през облаците парцаливи
изгрява месец над света.
Зловещи сенки там чертаят
магични кръгове с крила,
два прилепа във транс блуждаят,
пищят и лутат се в мъгла.
И както в есенни върхари
линеят жълтите листа,
така с илюзиите стари
стопи се бързо младостта.
Днес чашата на мойто детство
разби животът груб със звън,
от слънчевото й вълшебство
остана златен прах и сън...
© Емил Манов All rights reserved.
